Защо (почти) анонимно?

Ако Вие бяхте домоуправител и искате да поддържате духа на добрите съседи, то
бихте ли обърнали внимание на писмо-жалба което е оставено по следния начин
(написаното е резултат от конкретни размисли във връзка с реално писмо):
1.Не е връчено лично
2.Не е пуснато във Вашата пощенска кутия/не е залепено на вашата врата
3.Номерът на апартамента ви не съвпада с вашия
4.Няма личен подпис на човека от когото се твърди, че е
5.Никога не сте виждали или говорили по телефона (въпреки, че телефонът и интернет адресът са публично обявени)
6.Писмото представлява сгънат на четири лист, без телефон за обратна връзка

У мен лично се пораждат съмнения:
1.Дали изобщо човекът от чието име е писано писмото знае за неговото съществуване?
2.Дали това не е просто поредната проява на малодушие и липса на желание за реално решаване на конкретни проблеми?
3.Дали човекът написал писмото не иска да предизвика обтягане на междусъседски отношения за своя лична облага?
4.Дали това не е просто една лоша шега?

Каквато и да е целта от изброените, тя определено НЯМА ДА ПОМОГНЕ за решаване на никакъв проблем.

Какво ще предприема:
1.Среща с кварталния инспектор и изпращане на копие от писмото до човека до когото е адресирано.
2.Ако човекът отговори и потвърди официално изказванията си - официален отговор и евентуална жалба до съответните органи (началник на районно управление или прокуратура)
3.Ако човекът се окаже реален и разбран, просто ще решим проблемитев рамките на няколко часа (администрация + физическа работа).