Преди да почистя доброволно и безплатно входа реших да питам този път yahoo.com с ключова дума "домоуправител".
Разбира се получих отговори много, но един ме впечатли. Не за друго, а защото просто не го бях чел. Става въпрос за блога http://dni.li/2008/04/24/upr/. Последният се поддържа от Антония и е за неща от живота. За проблеми. За решения, за събития. И разбира се едното от събитията е предложението да я изберат на длъжността ДОМОУПРАВИТЕЛ.
Ето и част от изказването на Антония:
"............Успях да парирам всички опити да ми вменят някакви загадъчни задължения, съгласих се единствено да водя протокола. Добре, че съм гръмогласна, а и тренирана, та успявах да надвикам всички и да вкарвам малко ред........"
Почти всички коментари след поста се въртят около идеята - гадно е, пречат ни, гадни са съседите, гадно е по принцип, криво ни е, имаме си по-важна работа, не можем и НЕ ИСКАМЕ да се справим.
Прочетеното ме връща около 2 години назад, когато и аз на две поредни събрания отказвах. Е сега съм притеснен, критикуван, ядосан, отегчен, но от година и четири месеца съм домоуправител. Хубавото, ако може да се нарече хубаво е, че нещата са под контрол. Покривът е оправен. Осветлението и асансьорът работят почти без прекъсване.
Разбира се има едни 15-20% "странни" съседи, но след нова година ще ги предупредим официално и се надявам процента да спадне до 5-10%. По добре едва ли е възможно да стане без сериозно обтягане на отношенията. Аз съм мирен човек и поне за сега не планирам такива мерки (освен ако останалите 85% не ме подтикнат силно).
Е стига съм писал глупости, че входа няма да се самопочисти и лампата на 5тия етаж няма да се оправи сама.
....поне още осем месеца съм налиния за домоуправител, докото ми изтече законния мандат (виж ЗУЕС). После ще видим.....
събота, 26 декември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
2 коментара:
Отказах да стана домоуправител по една основна причина: аз още не живеех в този блок дори. Бяхме купили апартамента месец-два преди събранието и правехме основен ремонт, а успяхме да се нанесем чак няколко месеца по-късно. Съгласи се, че нямаше да е разумно да поема отговорността за сграда, в която 90% от живеещите се познават от 15 години, а голяма част от тях дори са колеги. Защото блокът ни е бил ведомствен и много малко жилища са сменили собствениците си.
Другата причина, поради която не съм подходяща за домоуправител, е, че много пътувам. За последните две години съм натрупала повече от 6 месеца отсъствие от София. И така ще бъде и занапред.
За да бъда честна -- ще допълня, че дори да не пътувам повече пак няма да се навия да стана домоуправител. Защото вече опитах да комуникирам по нормален (според мен) начин със съседите и установих, че мисленето им е заседнало някъде в средата на 60-те. Елементарни идеи като заключване на входната врата (която по принцип е с автомат и топка, предвидено е да се отваря само с ключ) срещат невероятен отпор.
На въпросното събрание бях най-доминираща личност. Успях да въведа някакъв ред, настоявах всеки представен проблем да бъде разискван и в протокола, който водех, да бъде записано какво е решението и чие задължение е. Разпечатах всичко и го залепих и на таблото за обяви, и в асансьорите (с тиксо, след това почистих следите). Абсолютно всички, които бяха заявили, че ще направят нещо доброволно (т.е. без принуда от страна на съседите, а по собствена воля) не спазиха обещанията си.
Затова... ползвам жилището си като убежище. Апартаментът ни е със СОТ, блиндирана врата с много сложно заключване от Солид 55 и застраховка. Поддържаме площадката чиста, боядисахме я с латекс, по празниците планирам да мина с блажна боя дограмата на стълбищните прозорци. От време на време почиствам и по-общи части, но не често -- яд ме е, че никой друг не го прави. Сложихме енергоспестяващи крушки пред вратата ни и някой ден сигурно ще се преборим да оправим домофонната уредба (като по всяка вероятност голяма част от парите за това ще ги дадем ние, а няма да са от комшиите, все се оплакват, че нямат пари и на тях домофони не им трябвали). Един съсед вече даде тон: ремонтира интериора на асансьорите за своя сметка (нова облицовка, боядисване на металните части, нови табла, дори големи огледала постави).
Заключението ми е, че има смисъл да поемаш отговорности, ако знаеш, че можеш да ги изпълниш. Ако виждаш ясно, че въпреки усилията и желанието си нищо няма да постигнеш... Не си струва да си тровиш живота. Единствен ти е, не трябва да го пилееш за борба с вятърни мелници. Егоистично е, знам. Но след всичките битки, които ми се е налагало да водя... уморена съм и не мога да си позволя да губя време да променям хора, които не искат да се променят. По-добре сама да свърша нещо, колкото и малко да е то, отколкото да се надявам на сътрудничеството им за постигане на големи цели.
Успех ти желая!
Имам чувството, че живеем в един и същ блок. И нашият е бил ведомствен и има всички последствия от това. Има много натрупани лоши отношения от едно време, като събирани и потулени пари за разцлични ремонти например. Това да не те познават не е чак толкова лошо. Нямаш минало с разправии, започваш на чисто. Аз бях така.
По въпроса за пътуването - да. Това е основателна причина. Ако пътуваш по ден-два на седмица - може. Иначе трябва да сте двама. До преди 4 месеца ние бяхме така - домоуправител и касиер. Сега се съгласувам с контролния съвет за ключове от общи помещения и др. подобни.
Далеч съм от мисълта 117 те собственика да вземат единодушно решение за каквото и да било. Сега съм решил да се пробвам (и мисля че до някъде успявам) да се обединим 10тина съседа в нещо като малък съвет и така да реализираме двата предстоящи проекта: Заключване на входна врата и ВиК щрангове.
В нашия блок, когато има ядро, около 85% от живущите се стягат и действат. Надявам се след входната врата процента да се качи до 90-95%.
Иначе вчера и на мен една съседка (от тези 85%) ми каза "Ние можем да ръкопляскаме, но ... толкова". Е, по-добре е от пълна апатия. В последно време срещам изненадваща подкрепа от 4-5 младежина възраст 15-18г. Това много ме радва.
Опитвам се винаги да решавам проблемите в присъствието и спомощта заинтересования съсед (не само аз, не само той, а заедно). В повечето случай има резултат.
По въпроса за домофона. Много ми е на сърцето полската система Laskomex. Изглежда много вандало-дурако и др. устойчива домофонна система. Струва ми се, че на клипчето от зона Б5 се вижда подобна система. Надявам се скоро да имам преки впечатления и да пиша за тях.
Общите части си ги почиствам най-редовно. Те са малката болка. Това време използвам да си говоря със съседите за различните проекти. Много е социално.
За съжаление моето "убежище" започна много (твърде много) да зависи от състоянието на блока.
Преди да ремонтираме покрива започна откровенно да си тече дъждовна вода вътре. Това беше една силна мотивация да се захвана.
Преди да почистим шахтата на единия асансьор щяхме да се издушим от дим при едно от запалванията му.
Живея на последния етаж и всяко спиране на асансьора означава качване на детска количка и багажи по стълбите.
Всичко казано до тук не ми спира мислите за отказване и продължавам да си мисля за август 2010, когато мога съвсем легално да направя това. До тогава се надявам да са канализирани нещата като в зона Б5, бл.10. (дано по-скоро да ми отговори г-н Дайски и да му отидем на гости).
Публикуване на коментар